Съхраненото в документи и писания, в спомени и разкази ни връща в първите години след Освобождението на България от османско иго. До Освобождението на България в село Вятово е имало училище, което се помещава в стара и неподходяща сграда. След Освобождението, преселилите се българи в селото вземат една хубава къща и двете стаи на приземния етаж са построени за първото българско училище, а избата е била използувана за християнска църква. Само след година тази къща става недостатъчна да побере жадните за знания и просвета деца на преселилите се българи. Нуждата и животът налагат да се строи ново училище.

Инициатор за строежа бил Никола Урски, който сам дарява 400 лева. Кой е Никола Урски? Първият българин, преселник във Вятово от преди Освобождението. Той идва по поръчение на руското правителство, като бивш участник във войната от 1856/1858 година. През 1883 год. Никола Урски започва агитация сред българското население за събиране средства и построяване на ново училище. Били събрани за кратко време 2000 лева. Изградени са комисии които ходят в околните села и събират пари от българите за построяване на училището. Сам Никола Урски ходи чак в Молдавия и от тамошните българи да събира пари. Колко пари са били събрани не се знае, но през 1884 год. започва строителството на ново училище, на най-високото място в селото. За месторазположението решаваща дума има тогавашният учител Иван Пинтов. За да обсеби мястото на 11 май 1884 год. направил от рогозки завет и от там възхвалявал с черковен напев хилядогодишнината на славянските първоучители Кирил и Методий. Това е първото празнуване на 24 май във Вятово. През лятото на 1885 год. училището е завършено, то разполага с 3 стаи – 2 класни и 1 учителска. Сбъдва се най-после мечтата на вятовчани да имат свое родно училище. То е завършено без помощ от държавата. Негов майстор е известният тогава майстор Калчо, който построил здрава, солидна и хигиенична постройка. Именно през 1885 год. се слага началото на светското образование във Вятово. Цели петнадесет години построеното училище събира под своя покрив жадните за знания селски деца и пръска светлина в техните души.

На 22 декември 1900 година ненадейно училището се запалва и изгаря. От него остават да стърчат само четири обгорени стени. Голяма е загубата. Населението не унива и на следващата година започва строителството на църква и възстановяване на старото училище, за което са нужни тухли, керемиди и дървен материал. Поради липса на средства нужните пари са разпределени по къщи. На всички се пада по 26 лева. Независимо от трудностите на 1 декември 1901 год. училището е готово.

Първият учител във Вятово е даскал Минчо, който едновременно с обучението на децата работи и терзилик (шивач). Неговата заплата е била една крина жито и храна. През 1882 год. и 1883 год. за главен учител е назначен Станчо Друмев Джамбазов. Той има второкласно образование, получено в гр.Русе.

През 1884/85 год. във Вятово идва Иван Пинтов – роден в Габрово, бивш учител в Топчии Разградско. Той учителствува до 1889 год., когато е избран за кмет. На тази длъжност работи до 1894 година – до падането на Стамболов. За тия години той изключително много помага на училището. Първи въвежда системното обучение учителят Стефан Попов, който идва във Вятово през 1885 година и учителствува до 1893 година.

Поради рязкото увеличаване броя на учениците за учебната 1893/1894 год. са назначени двама учители – Михаил Цеков и Илия Трифонов. През учебната 1895/1896 година във Вятово идва първата учителка Екатерина Кръстева, заедно със съпруга си Алеко Кръстев.

           Първият учител с педагогическо образование, работещ във Вятово е Велислав Чолаков от Шумен. През 1899/1900 год. тук учителствуват Лазар Караламбев от Г.Оряховица и учителката Тодорина Стоянова от гр.Шумен. и двамата са със завършено педагогическо образование. Същата година е назначен и трети учител – Георги Каменов. На 15.05.1900 год. същият е уволнен заради участие в бунта при с.Тръстеник против въведения от правителството десятък.

Края на ХІХ и началото на ХХ век селото си остава бедно със схлупени къщурки и кални улици, по които играят дрипави деца. В селото се заражда лихварството. Десятъкът безмилостно ограбва селяните. Не спира жаждата за знания и просвета на вятовските деца.

На 13 октомври 1902 година учителката Димитрина Стоянова се омъжва за Илия Добрев и във Вятово се създава първото учителско семейство.

С всяка измината година расте броя на жадните за знания деца. През учебната 1907/1908 година в четвъртокласното училище се образоват 169 ученика, от които 63 момичета. Не обхванати останали 118 момчета и 132 момичета. По това време населението на Вятово брои 3193 жители. Ясно е, че не всички родители изпращат децата си на училище, а и капацитетът на училището е много малък.

През учебната 1908/1909 година се открива още една паралелка и броят на обхванатите деца нараства на 251. с всяка измината година той прогресивно расте. Това налага общинската управа да наеме стаи в частни къщи, където децата се учат.

       През 1912 започва строежа на ново училище. Същото е завършено през 1913 год. и на 4 октомври в него започват редовни учебни занятия. При наличието на две училища се налага на същите да се сложат имена. Старото се именува “Христо Г.Данов”, а новото “Христо Ботев”.

Нуждата от по-високо образование е наложена от живота. Ето защо през учебната 1913/1914 година във Вятово се слага началото на прогимназиалното образование. Десет родители наемат на частни начала учителя Марин Митев да подготви децата им за явяване като частни ученици за първи прогимназиален клас. В края на учебната година на изпит в Разград се явяват и минават за втори прогимназиален клас Ангел Даскалов, Иван Стойков Димитров, Петър Томов, Тодор Митков, Иван Иванов, Слави Тончев, Игнат Радев, Петко и Кольо Траянови.

През 1916/1917 година в гр.Русе отиват да учат първите трима гимназисти от Вятово – Ангел Даскалов, Иван Стойков, Петър Томов.

       Прогимназиално образование се открива във Вятово през учебната 1920/1921 год. Заслуга за това има тогавашния кмет – земевладелец Иван Христов Попов. През учебната 1921/1922 година като волнонаемен учител във Вятово е постъпил местния младеж Ангел Даскалов. Същата година от Вятово завършва средно образование девойката Анастасия Петрова.

През бурната на политически събития 1923 година става и разделението на училищата “Хр.Г.Данов” се оформя като първоначално, а “Христо Ботев като прогимназия. Тежкият икономически живот не спира развитието на образователното и просветно дело във Вятово. За повишаване културата и знанията на населението важна роля играе откритото през 1909 год. частно училище.

В периода след 1930 год. в училището работят редица прогресивни учители, като Иван Стойков, Пенчо Прокопиев, сем.Гърбови, Ангел Лазаров и др. Учителят Енчо Павлов разпространява сред учениците идеите за въздържателно движение. Учителството във Вятово активно се включва в културния живот на селото подготвят и изнасят театрални постановки.

През есента на 1932 год. става първото масово навлизане на вятовчани в гимназията – пет души – Васил Попов, Събка Митева, Петър Бояджиев, Тодор Дерменджиев, Георги Михайлов. В последствие Васил Попов, Петър Бояджиев и Лазар Николаев завършват висше образование, а Георги Михайлов – военна академия.

През 1938 год. във Вятово е разкрито земеделско училище с 2 – годишен курс на обучение. Директор на училището е агрономът Николай Йорданов, а преподаватели учители – Гречков, Сиракова, Чернева, Станчев, Дацев и др. същото съществувало до 1946 год. В двете училища във Вятово като директори работят Марин Гърбов 17 години на началното училище, а Пенчо Прокопиев на прогимназията. Дълги години след Девети септември 1944 година във Вятово учителствуват сем Гърбови, сем. Прокопиеви, Иван Стойков, Стоянка Георгиева и др.

През 1925 год. във Вятово се заселват сем. Пеневи. Покойният Пеньо Пенев – 25 години работи като директор на училището. Първата дружинна ръководителка е Ганка Петрова, а след нея Лиляна Тодорова. Обръща се внимание на предучилищното възпитание.

През 1948 год. във Вятово е разкрита първата предучилищна група с 40 деца под грижите на учителката Емилия Попова. През 1954 год. за детска учителка е назначена Пенка Върбанова – тя е първата местна детска учителка.

През учебната 1953/54 год. началното училище “Хр. Г. Данов”и прогимназията “В.Левски” се сливат в едно НОУ “Васил Левски”. А през 1966 год. към тях преминава и началното училище “Христо Ботев”. През м.ноември 1964 год. е закупена фанфарна музика, която 21 години извежда учениците за участие в манифестации и тържества. Неин ръководител бе Идриз Хебибов.

Нарасналият брой на учениците /над 800/ недостатъчните класни стаи налагат строителството на ново училище. През м.ІІ. 1970 год. започва втория етап от разширението на училището от 9 класни стаи, физкултурен салон и парно отопление. Строителството е завършено и обекта е предаден. От м. ХІ. 1971 год. обучението в училището се извършва на една смяна.

Паметна ще остане за българското образование учебната 1973/74 год. Започва нов етап в изграждането на новия тип ЕСПУ. Занятията на І клас започват на 11 септември. Училището е обявено за базово. Първите, които внедряват новото учебно съдържание са учителките Иванка Владимирова, Елена Донева и Добринка Петкова. В учителския колектив работят носителите на орден “Кирил и Методий” І, ІІ и ІІІ степен Пеньо Денев, Аврам Димитров, Г. Атанасова, М.Пенева и Младен Велев, носителите на значката “Отличник” Иванка Владимирова и Христанка Иванова.

1994г. е годината, през която започва за първи път във вятовското училище прием в професионални паралелки, като по този начин се обособява като СОУ с професионални паралелки и обучение до ХІ клас.

През 2005г., с помощта на фирма “Каолин” е утвърдена нова паралелка със специалност “Обогатяване на полезни изкопаеми”, като заявения ангажимент на фирмата към материалната база на училището, новоприетите ученици, социално-битовото осигуряване, транспорта, учебници, помагала и много други вече се изпълнява.

Взаимоотношенията между училище и бизнес в гр. Вятово се явява прецедент в Р България и пример за отношение между училище и бизнес, качествен учебен процес и сто процентова реализация на завършващите ученици като служители и работници на фирма “Каолин”.

За тези 125 години нашето родно вятовско училище успя да отвори хиляди детски очи към знанието, към науката, към прогреса. Стотици народни учители отдадоха своята младост, своите сили и умения, за да подготвят достойни граждани на гр.Вятово и Р България